Както казах, Той отиде надалеч, но явно се грижеше за Своята нива и мислеше за нея. Защото изпрати верни слуги при тях три пъти, за да получат плодове от работниците на лозето. През цялото това време Бог изпращаше пророци и праведници, за да наставляват Израил и да го подтикват да принася като плодове славата на живот според закона.

Но те бяха зли, непокорни и упорити, и сърцето им беше закоравено срещу наставленията, така че по никакъв начин не искаха да чуят словото, което би им донесло полза. Дори пророк Исайя, сякаш отчаян от безплодните си усилия, казва: „Господи, кой повярва това, що е чул от нас?“

Пренебрегвайки изпратените при тях, те „ги отпращаха празни“, сякаш нямаха нищо добро да кажат за тях пред Бога, Който ги е изпратил. Пророк Йеремия също укорява юдейските множества и техните управници заради прекомерната им гордост, казвайки: „На кого да говоря и да свидетелствам, та да чуе? Ето, ушите им са необрязани и не могат да слушат; ето, словото Господне им стана за присмех: те не искат да го слушат.“

Тълкувание на Евангелието от Лука