Отклоняването на въпроса като несъществен е невъзможно. Йоан ясно и категорично свидетелства за Иисус, признавайки Го пред самите пратеници от синедриона, не само за пророк, но за пророк, много по-велик от самия себе си, дори за най-великия пророк – Месията. Признаваха ли те това свидетелство или не? Ясно е, че Христос има право да изисква от тях отговор на този въпрос, преди да им отговори.

Но те не могат, или по-точно не искат да отговорят. Той ги постави в безизходно положение – те не искаха да кажат „от небето“, защото го бяха отхвърлили; не смееха да кажат и „от човеците“, защото вярата в Йоан (както се вижда дори от Йосиф Флавий) е била толкова силна и единодушна, че откритото му отричане би изложило на опасност тяхната лична сигурност. Затова те – учителите на Израил – били поставени в позорната необходимост да кажат: „не знаем“.

Такъв отговор от хора, чиято отговорност е да изучават закона и религията и да ги обясняват на народа, била позор за тях, още по-срамен, защото се случило в присъствието на множество народ. Но Христос, в Своето безкрайно милосърдие, не настоява за по-нататъшен разпит, а просто им отговаря: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това“, и след това отново продължава да поучава народа.