И макар че синът вижда тази доброта, все още не се смята достоен да бъде наречен син, но Отец му дава отново белезите на синовството. Тоест, облича го в първата одежда на кръщението, от която беше лишен чрез личните си грехове, защото покаянието стана за него второ кръщение. Запечатва ръката му с пръстен, за да бъде недостъпен за демоните, разпознаван отдалеч. Подготвя му обувки за пътя на послушанието, правейки го отново пътешественик към спасението. Дава му право на тайнствената и духовна храна и го прави Свой сътрапезник на тази вечеря.