А милосърдният Отец, виждайки го да идва отдалеч, не се гневи, не отвръща лицето си, не изпраща някой да го прогони, не затваря портите, не го оставя да се яви пред Него и след това справедливо да го укори, не го упреква за позора, който явно причини не само на себе си, но и на Отца. Той не го обвинява за нищо, а веднага подкрепя и засилва надеждата в бащината милост, която беше посадена в душата на сина, и я потвърждава, като се затичва да го посрещне и прегърне, за да се смири заедно със смирението на детето и с целувка да му покаже своята бащина нежност.