Още от самото начало произволението на потомците се бе разделило на две, макар природата им да е една. Да изключим обаче първата двойка хора, когато се извърши посаждането на нашата природа, защото те не бяха братя, а и техният случай е различен и подхожда на друго обсъждане. В този текст ще се занимаваме с тези, които са произлезли от тях.

Оттогава човешкият род се раздели. Бог предвиждаше и предпочиташе да остане неделим, но искаше да остави използването на благата, които им даде, повече на тяхното произволение. Защото не би отнел свободата на избора – най-ценното от даровете, които им беше дал.

И макар да знаеше, че една част от децата Му няма да използва добре това, което е получила, Той не искаше, понеже е премилостив, да им даде повод да се отвърнат от Отца, като ги лиши от средствата, с които биха могли да живеят добре, както подобава на деца. Затова раздели благата поравно между по-добрата и по-лошата част, преди да се разкрие на дело волята на всекиго.

За притчата за блудния син и покаянието