„Банкери“ нарече учениците, защото те имат способността да изпитват словото и да отхвърлят онова, което не е истинско; от тях изисква печалба, т.е. проявата на дела. Защото когато ученикът приема словото от Учителя, той самият се облагодетелства, а също така предава цялостно словото, като нарича дори труда за доброто печалба.

От лукавия обаче слуга дарбата се отнема, защото който е получил дарба, за да облагодетелства другите, но не я използва за тяхната полза, а търси само да служи на себе си, губи и онова, което е получил.

А на този, който се труди да увеличи дарбата, Господ дава още повече благодат; защото на този, който се труди, благодатта ще се умножи, а от този, който не се труди, ще се отнеме дори и малката дарба, която сякаш има, защото я е затъмнил със своята леност и небрежност.

Слово за притчата за талантите