Този фрагмент е съставен от две пророчества, а именно тези на Малахия и Исайя. Първата част: „Ето, Аз изпращам  пред лицето ти Моя ангел, който ще подготви твоя път“ е взета от Малахия и тук Марк го прекъсва. Продължението, т.е. “Гласът на един викащ в пустинята” и нататък, той взема от Исайя. Защо Марк в самото начало на своето съчинение поставя: Както е казано в пророк Исаия: „Ето, Аз изпращам Моя ангел“, а това, както казахме, не е в Исайя, а е в Малахия, последния от дванадесетте пророци?… За нас обаче е ясно откъде апостолът е взел това свидетелство и че не е повторил дословно пророчествата, а е предал смисъла им със свои думи.

Послания