Господ не казва тези думи, за да си тръгнат хората и да ги съобщят на сестрите на Лазар, а говори като Бог, който предсказва какво ще се случи, защото вижда, че краят на делото ще бъде за слава Божия. Не че болестта е дошла върху човека по тази причина, за да бъде Той прославен – защото би било глупаво да се каже това. Но тъй като е дошла [болестта], Той е видял, че тя ще доведе до чудесен край. Казва, че Самият Той по природа е Бог, защото това, което се върши, е за Негова слава. Защото веднага, след като казва, че болестта е за слава Божия, добавя: за да се прослави по този начин Синът Божи, говорейки за Себе Си.

Също не бива да се чудим на думите Му, че болестта на Лазар не е за смърт, и въпреки това смъртта му е настъпила. Защото гледайки крайния резултат и че след малко Той щеше да го възкреси, ние не обръщаме внимание на случилото се в промеждутъка, а само на завършека.

Защото Господ реши да покаже немощта на смъртта и че всичко това се случи за слава Божия, тоест за Негова прослава.

Коментари, Йоан