„светлина съм на света“. Христос възвестява на всички Евангелието на спасението (срв. Йоан 8:12; Йоан 1:4, 9), както слънцето изпраща винаги на хората чувствена светлина (Йоан 11:9). Като истинска светлина на света Христос желае да прогони мрака, в който живее слепият, т. е. иска да го направи зрящ. И тъй като чрез това действие на Христос ще се прояви съкровената дейност на Бога, то ясно е, че изцелението на слепия в очите на Христос е имало символично значение: то разкривало, че Бог желае да изцелява и духовно слепите. Слепецът е символ на човека в неговото естествено състояние, неспособно за подобаващо разбиране на целта на своето съществуване. Затова той се нуждае от просвещаване с Христовата светлина, за да достигне истинско познание и започне свят живот – възраждане (Йоан 3:3 – 7) или освобождаване чрез Сина (Йоан 8:31 – 36). По този начин със Своето последно изречение Христос придава особен символичен характер на чудото, което следва.