„пред Отца“. Господ отправил тежки обвинения срещу юдеите, но Той не иска да ги обвинява пред Своя Отец. Против тях вече има обвинител – Моисей, на когото те възлагали своите надежди като на защитник, защото така стриктно изпълнявали неговите заповеди, че няма как той да не се застъпи за тях пред Бога, – така мислели юдеите. Но Моисей няма да ги защити, когато се озоват пред Божия съд защото той сам е предсказвал идването на Христос и в пророчествата, и в предобразите, съдържащи се в неговото Петокнижие. Не вярвайки на Христос, Когото Моисей е предобразявал за своя народ, юдеите проявяват недоверие и към самия Моисей. Как след това могат да очакват от Моисей помощ, когато се изправят пред страшното Божие съдилище?

Думите на Христос трябвало да произведат силно впечатление на слушателите и с това вероятно се обяснява обстоятелството, че този път и враговете Му не посмели да приведат в изпълнение своите злодейски намерения (срв. стих 16).

Но във всеки случай от този момент нататък в отношението на представителите на юдейството към Христос настъпила рязка и решителна промяна. За Него вечене било безопасно да остава в Йерусалим и даже в Галилея враговете Му започнали да Го преследват. Сянката на кръста надвиснала над цялата Му бъдеща дейност.