„нищо от Себе Си“. Тъй като Христос признава Себе Си като зависим в Своята земна дейност от Отца, то значи съдът, който Той ще извърши, ще е праведен. Той съди според това, което чува от Отца, с Когото пребъдва в постоянно най-тясно общение. В този съд Той само изпълнява волята на Отца.

„съдя“. Макар че Христос ще се яви като Съдия на света чак в края на времената (стихове 22, 27,29), Той говори за Своя съд като за настояще събитие, тъй като в известен смисъл (стих 25) Неговата съдеща дейност се проявява вече и сега, в Неговото отношение към юдеите (срв. Йоан 3:19; Йоан 7:18,26).