„Защото е Син Човечески“. Тъй като тук (стихове 26 и 27) става дума не само за съда, но и за възкресяването, което е дадено на Сина да извършва, то разглежданите думи трябва да съдържат в себе си обосновка както на Христовата дейност като съдия, така и на Неговото право да възкресява и да оживотворява. Поради тази причина е отбелязано, че Христос е Син Човечески. Този израз вече нееднократно се е срещал в синоптичните Евангелия, както и при Йоан (Йоан 1:51 и Йоан 3:14). От контекста на речта е ясно, че в настоящия случай евангелистът иска да обозначи с този израз особеното право, особеното основание, по силата на което Синът ще бъде Съдия на хората. Странно би било да се предположи, че Христос основава това Свое право само на това, че Той е истински човек и че затова на Него ще Му бъде лесно да разглеждачовешките дела. Със същото право са могли да бъдат съдии на човечеството и мнозина други! При това на Новия Завет изобщо е чужда употребата на термина „Син Човешки” в смисъл на „човек”. Ако някъде се среща замяна на понятието „човек” с означения термин, то е само в местата, заимствани от Стария Завет (Евр. 2:6; Откр. 1:13; 14:14). Затова по-правилно е да се предполага, че Христос е употребил тук термина „Син Човешки” като обозначение на Месия, Царя на основаното от Самия Него Божие Царство. Само в такъв смисъл юдеите, слушатели на Христос, са могли да разберат този израз.