Очевидно юдеите са отправили обвиненията си лично срещу Христос в храма, като са Му посочили думите на Мойсей относно почитането на съботата (Бит. 2:2; Изх. 20:10). Против тези доказателства Господ им казал, че те неправилно си представят покоя, който е настъпил за Бога със завършването на делото на сътворението на света, покоя, за който пише Моисей (Бит. 2:2).

Божията събота е станала за Бога успокоение само от делата на творението, но Бог никога не е преставал да се занимава с делото на промислянето за сътворения свят. И оттук следвало, че почивката, която законът на Мойсей изисквал от евреите да спазват в събота, не се състои в пълно прекратяване на всякаква дейност, а само в известна промяна на обичайните занимания на човека с други занимания, които съвсем не са трудни за човека, а по-скоро допринасят за обновяване на силите му. Към такива дела, не влизащи в кръга на обичайните дела, Христос отнася и извършеното от Него в събота изцеление. Следователно Той е несправедливо обвинен в нарушаването на Божията заповед.

„Моят Отец…, и Аз“. Но при това Христос основава Своето право да върши дела в събота още на особеното отношение, в което Той се намира спрямо Бога. Той нарича Бога Свой Отец – в прекия смисъл на тази дума (Той казва: „Моят Отец”, а не: „нашият Отец”). Като имащ една природа с Бога, и Христос постъпва също толкова свободно, колкото и Бог.