Това чудо било второто знамение след чудото на превръщане водата във вино, извършено девет месеца по-рано. И след това чудо Йоан не съобщава за друго чудо, което Христос е извършил по това време в Галилея. Очевидно е, че Христос все още не е желаел да действа като учител и проповедник в Галилея, нито пък е призовавал учениците Си да Го следват постоянно. Едва във втори стих на шеста глава Йоан започва да описва последователната дейност на Христос в Галилея. Може да се предположи, че първоначално Христос е искал да отиде още веднъж в Своето “отечество” – Юдея – за да бъде първият, който ще провъзгласи словото на спасението в нея.

Извършеното чудо, описано тук от Йоан, не е едно и също с чудото, за което разказват евангелистите Матей (Мат. 8:5 – 13) и Лука (Лука 7:1 – 10). Преди всичко, времето на двете събития не е едно и също. Синоптиците говорят за събитие, което се пада по време на голямата дейност на Христос в Галилея, започнала след задържането на Йоан Кръстител (Мат. 4:12), докато тук става дума за събитие, случило се докато Кръстителят все още е на свобода. Освен това, онова чудо е извършено в Капернаум, а това – в Кана. Там имаме стотник-езичник, а тук еврейски чиновник: Христос изрично причислява последния към галилейците, които очаквали от Него чудеса (стих 48). Болният при синоптиците е слуга, а тук е син, който при това е бил болен от треска, докато слугата е лежал разслабен. Накрая, там стотникът е образец на усърдна вяра: той вярва, че Христос с една дума може да изцели болния, а царедворецът е изобличен от Христос в слабоверие: според царедвореца Христос трябва да посети болния, за да извърши изцелението.