Христос два пъти споменава, че е дошъл да дари на хората вечен живот или, което е същото, спасение. Подобно твърдение е могло да се стори на Никодим донякъде несъвместимо с неотдавнашната изява на Христос в храма, където Той се разкрил като изобличител и съдия на осквернителите на храма. Освен това евреите по онова време очаквали да видят в Месия съдия и при това съдия главно над езическия свят, който досега е потискал избрания еврейски народ. Ето защо Христос казва, че най-същественото в Неговото призвание като Месия е именно спасението на света, а не извършването на съд над света (това, разбира се, не изключва бъдещия съд, който Христос след време ще извърши над цялата вселена. Вж. Йоан 5:27 – 29).