Затова Христос още не Се поверява на новоповярвалите, като по този начин показва, че близостта с Бога е велико и най-достойно дело и че то не се дава лесно на всеки, който пожелае да го получи, а се постига със стремеж към доброто, усърдие и време. От това трябва да се поучат пазителите на тайнствата на Спасителя, че не е уместно преждевременно да се допуска човек зад вътрешните свещени завеси и да се позволява да пристъпват към Божествените трапези новообърнатите, които са били прибързано кръстени и на които вярата в Христа, Владиката на всички, е била предадена преди подходящото време.

Това ни служи за образно указание кои трябва да бъде посвещавани, защото, макар и Господ да приема повярвалите, Той още не им се доверява, понеже не им е поверил Себе Си. Оттук ясно следва, че новоповярвалите трябва да пребивават немалко време в оглашение
и едва след това да бъдат приети в числото на верните.

Коментари върху Евангелието от Йоан, 2