„Така Иисус тури начало на чудесата…“ Според най-авторитетните кодекси това място трябва да има следния превод: „това (ταύτην) направи Иисус като начало (ἀρχήν) на знаменията (τ. σημείων)”. Евангелистът разглежда чудесата на Христос като знамения, удостоверяващи божественото Му достойнство и Неговото месианско призвание. В такъв смисъл и апостол Павел пише за себе си на коринтяните: „белезите (по-точно – знаменията) на апостол (в мене) се показаха сред вас във всяко търпение, в личби, чудеса и сили” (2 Кор. 12:12). Макар Христос три дни преди това е дал на учениците Си доказателство за Своето чудно знание (Иоан 1:42 – 48), но тогава Той разкрил Себе Си само като пророк, а такива е имало и преди Него. Докато чудото в Кана е било първото от Неговите дела, за които Той Сам е казвал, че такива не е извършвал никой преди Него (Иоан 15:24).

„и яви славата Си”. Смисълът на това знамение и неговата важност е посочена в думите: „и яви славата Си”. За каква слава става дума тук? Тук не може да се разбира никаква друга слава освен божествената слава на въплътилия се Логос, която са съзерцавали апостолите (Иоан 1:14). И в по-нататъшните думи на евангелиста: „и учениците Му повярваха в Него” пряко е посочено действието на тази проява на славата на въплътилия се Логос. Учениците на Христос постепенно достигали до вяра в Него. Отначало тяхната вяра е била в зародишно състояние – това е било по времето, докато са били с Йоан Кръстител. След това тази вяра се засилила с приближаването им до Христос (Иоан 1:50), а след проявата на Неговата слава на сватбата в Кана достигнали толкова голяма вяра, че евангелистът намира за възможно да каже за тях, че „повярваха“ в Христос, т. е. те са се убедили, че Той е Месия и при това Месия не само в ограничения смисъл, който очаквали юдеите, но и същество, стоящо по-високо от обикновените Божии пратеници.

Може би евангелистът прави забележката учениците „повярваха” предвид впечатлението, което им направило присъствието на Христос на веселото сватбено празненство. Бидейки възпитани в строгата школа на Йоан Кръстител, който ги научил да постят (Мат. 9:14), те може би са били объркани от това отношение към радостите на човешкия живот, което е проявил новият им Учител, а и Сам взел участие в празненството и ги завел там. Но сега, когато Христос потвърдил с чудо Своето право да постъпва различно от Йоан, всякакви съмнения на учениците трябвало да изчезнат и тяхната вяра укрепнала. А впечатлението от чудото в Кана, произведено на учениците, било особено силно, защото техният предишен учител не бил извършил нито едно чудо  (Иоан 10:41).