„Какво имаш ти с Мене, жено?“ Христос отговаря на тази молба на майка Си със следните думи. „Какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми”. Както изглежда, в първата половина на отговора се съдържа известен упрек към Пресветата Дева, че иска да Го подтикне да започне да върши чудеса. Някои виждат тон на упрек и в това, че Христос я нарича тук просто „жена”, а не „майка”. И действително от следващите думи на Христос за Неговия „час” без съмнение може да се заключи, че със Своя въпрос Той искал да ѝ каже, че отсега нататък трябва да изостави обичайния си земен майчински поглед към Него, по силата на който тя смятала, че е в правото си да изисква от Христос като майка от син.

Земното родство, с колкото и голяма близост да се отличавало, не е било решаващо за Неговата божествена дейност. Както при Неговото първо появяване в храма, така и сега, при първото явяване на Неговата слава, пръстът, който указвал на Неговия час, не принадлежал на Неговата майка, а само на Неговия небесен Отец“ (Едершейм). И все пак въпросът на Христос не съдържа упрек в нашия смисъл на тази дума. Тук Христос само обяснява на Своята майка какви трябва да бъдат занапред техните взаимотношения. И думата „жено” (γύναι) не съдържа в себе си нещо обидно, приложена към майката, т. е. в обръщението на син към майка. Виждаме, че Христос нарича майка Си по същия начин, когато преди смъртта Си, гледайки я с любов, определил Йоан да бъде неин закрилник в бъдеще (Иоан 19:26). И накрая, във втората половина на отговора: „още не е дошъл часът Ми”, съвсем не можем да видим отказ на майчината молба. Христос казва само, че още не е дошло времето за извършване на чудо. Оттук проличава, че Той е искал да изпълни молбата на майка Си, но само в момента, посочен Му от Неговия небесен Отец. А и самата Пресвета Дева е разбрала именно в този смисъл думите на Христос, както личи от факта, че казала на слугите да изпълнят всичко, което нейният Син им нареди.