„всяка истина“. По-горе Христос говори за делото на Светия Дух за света. Сега Той говори за значението на Духа за личния живот на Христовите ученици. Тук дейността на Духа ще даде толкова много плод, че с нея преизобилно ще бъде задоволена жаждата за познание на истината, която за учениците било невъзможно да утоляват след заминаването на техния Учител. Светият Дух, като Дух на истината (вж. Иоан 14:17 и 25:26), ще им даде пълно познание на всяка истина, или по-точно на цялата (πᾶσα) истина, която по-рано им е съобщена от Христос само общо.
„ще ви упъти“. Впрочем тези думи не означават, че учениците ще усвоят цялото съдържание на учението за Бога, че в тяхното познание няма да има никакви недостатъци. Христос говори само, че Духът ще им даде това, а дали те ще възприемат всичко предложено им, ще зависи от това дали ще се оставят на водачеството на Духа. Духът ще бъде техен пътеводител при изучаването на истината (вместо ὁδηγήσει в някои древни кодекси се чете ὁδηγός ἔσται).
„защото от Себе Си няма да говори“. Свойството на Духа, по силата на което Той е източник на откровение, се основава на това, че Той също толкова малко, както и Христос (Иоан 7:17; 14:10), ще говори „от Себе Си“, т. е. Той няма да започва нещо ново в обучението на учениците на истината, но подобно на Христос (Иоан 3:32; 8:26; 12:49) ще говори само онова, което приема или „чува“ (ἀκούει у Тишендорф, 8-о издание) от Отца (в руския превод „ще чуе“, бъд. време).
„и ще ви възвести бъдещето“. Особената дейност на Духа ще се състои да разкрие есхатологичните учения. Понякога Христовите ученици можели да бъдат обезкуражени от победите, които злото често печели в света, и тогава Духът щял да разтвори пред тях завесата на бъдещето и да ги окуражи, като обрисува пред духовните им очи картина на бъдещата окончателна победа на доброто.