„в Мое име“. Апостолите обаче ще извършват чудотворни дела само когато се обръщат към Бога с молба в името на Христос. Но какво означава „в Мое име“? Някои смятат този израз за равностоен на израза на апостол Павел „в Христа“, като виждат в него обозначение на настроението, в което се намира молещият се; други виждат тук просто указание за принадлежността на молещия се към Христовата Църква.
По-вероятно е тълкуванието на св. Йоан Златоуст и блаж. Теофилакт, което се приема и от някои съвременни тълкуватели. Това тълкувание, основано на основното значение, което този израз има в Новия Завет и в превода на Седемдесетте, го разбира в смисъл на „при употребата” или „при призоваването на името на Христос”. Връзката, която несъмнено съществува между стихове 12 и 13, също ни кара да се съгласим с това разбиране: в стих 12 се говори за чудесата, които апостолите ще извършат, а тук се посочва как те ще извършат тези чудеса. Наистина виждаме, че апостолите призовават името на Иисус, когато извършват чудеса (Деян. 3:6). Същевременно е ясно, че молитвата, състояща се в призоваване името на Иисус, трябва винаги да е в съгласие с Неговата воля (1 Иоан 5:14).
„ще го направя“. Изпълнител на молбата се явява не Отец, а Христос. Казвайки това, Христос изразява съзнанието за Своето най-тясно единство с Бог Отец по същност, – съзнание, което пронизва всички слова на Христос. Оттук и християнинът в своите молитви се отнася с еднакво до тъждественост чувство към Отца и Христос.