„Да бяхте познавали Мене“. Ако апостолите познаваха Христос в Неговото истинско отношение към Отца, с Когото Той е в най-тясно единение по същност, то те щяха да познаят и Отца. Ясно е, че Господ счита такова познание за възможно за апостолите и поради тази причина доводът на Тома („не знаем…, как можем да знаем“) е неоснователен: не, те биха могли да знаят!
„И отсега Го познавате“. Но като е изразил известен упрек към апостолите, Господ веднага ги утешава. Те може и да нямат пълно познание за Христос, може и да Го обичат най-вече като Учител-Месия, но и това знание е нещо положително: то ще ги доведе към пълното познание, основата за което вече е положена (както показва изразът „отсега”). Някои съвременни екзегети виждат в последните думи на Христос само „оптимистично предположение, което не отговаря на действителността”: че апостолите не са имали в действителност такова познание и не са виждали в Христос Син Божи, а следователно не са познавали и Отца. Но с такова мнение не можем да се съгласим , защото по-нататък Господ директно казва, че Той е „явил“ на апостолите името на Отца (Иоан 17:6) и това явяване ва името Му вече е започнало.