„Иисус, знаейки, че“. Тези думи обикновено се тълкуват като отстъпително изречение: „макар Иисус да знаеше… обаче” и т. н. Но такова тълкуване едва ли е правилно. По-съответстващо на контекста на речта е да се види тук обстоятелствено пояснение за причина и да се предаде мисълта на целия стих така: Иисус, знаейки че Отец е предал всичко – и преди всичко тези дванадесет апостоли, които трябва да бъдат свидетели за Христос – в Неговите ръце и че следователно е Негов дълг да ги подготви за изпълнението на задачата, възложена им от Бога, а от друга страна, знаейки че след няколко часа ще се върне при Своя Отец, от Когото Той е дошъл, и че следователно Му остава малко време да научи учениците Си на най-важните добродетели – смирението и любовта помежду им – които ще бъдат толкова необходими за бъдещото им служение, Той “стана от вечерята”, т.е. преподаде им последния урок по смирение и любов.