Тук евангелистът обяснява причината, поради която придава такъв смисъл на гореспоменатото пророчество на Исайя, отнасяйки го към Христос. Пророкът е видял “славата на Христос”, т.е. видял е Бога, седнал в цялата Си слава и заобиколен от серафимите. Но виждайки Бога, според евангелиста, той е видял и Христос, защото Христос, като божествен Логос, винаги е бил с Бога (срв. Иоан 1:1). Затова можем да кажем, че Исайя в горното пророчество за ожесточението на юдеите е имал предвид Христос (“говореше за Него”).