Евангелистът цитира тук едно място от книгата на пророк Исайя (Ис. 6:9 – 10) според превода на Седемдесетте, тъй като този текст вече е споменат при синоптиците (Мат. 13:14 – 15 и паралелни места). Руският превод не предава точно гръцкия текст: вместо “очите им” той чете “очите си”, а към глагола “ослепи” прикрепя субекта “този народ” (в бълг. превод „тези люде“, бел. пр.), докато този израз не се среща в гръцкия текст. Там стои: τετύφλωκεν αὐτῶν τοὺς ὀφθαλμοὺς. Славянският превод е по-правилен и по-близък до гръцкия оригинал: “ослепи очите им” и т.н. Според този превод думата “Бог” или “Господ” в стих 38 (“Господи!”) трябва да бъде призната за подлог към “ослепи” и целият стих придобива този смисъл: Бог – като наказание за това, че юдеите още от самото начало на излизането на Христос с проповед на Евангелието в Юдея (Иоан 2:13 – 14) са показали нежелание да Му повярват – е ослепил очите им и е закоравил сърцата им, или с други думи, ожесточил ги е, за да не разберат смисъла на Христовите дела. Обаче, както отбелязва блаж. Августин, “Бог не ожесточава по такъв начин, че да внушава упорство, а само като отнема от човека Своята благодат. Той затруднява спасението в смисъл, че сам не изпраща облекчение, и ослепява в смисъл, че не просвещава”.
„за да ги изцеря“. Тъй като видяхме, че субектът на глагола “ослепи” трябва да е “Бог”, очевидно е, че тук с израза “Аз” евангелистът няма предвид Бога (тогава би било необходимо да се каже, според изискването на конструкцията, “Той” изцели) а Христос, Спасителя и Лечителя. По този начин целият стих получава сякаш характера на жалба, която Христос отправя срещу Своя народ. “Този народ – казва сякаш Христос – разгневи Моя небесен Отец с постоянното си нежелание да Ме слуша и поради тази причина Моят Отец му отне Своята благодатна помощ, която е необходима на човека, за да разбере Моите дела. Ако народът не беше изпаднал в такова ожесточение, той можеше да получи изцеление или спасение от Мен; сега обаче всичко е свършено!”