„Истина, истина“. Тъй като учениците, под влияние на тържественото посрещане на Христос от народа, са могли да изтълкуват думите на Христос за прославата Му в смисъл на обещание за нови чудеса, Господ отхвърля особено категорично такова разбиране на думите Му (два пъти повтореното “истина”).
„ако житното зърно, паднало в земята“. Не, сега Го очаква не външна прослава, а напротив – унижение, смърт. Но тази смърт е необходимо условие за възникването на нов, по-богат и по-разнообразен живот. Той трябва да отдаде душата Си или живота Си, за да може донесеното от Него спасение да излезе от ограничените рамки на юдейството и да бъде споделено с целия свят. Такъв е смисълът на притчата за зърното, което, когато умре, т.е. разлага се в земята, дава нов кълн, на който се появяват много зърна (плодове).
По този начин е изразена идеята, че в личността на Господ Иисус Христос се съдържа животът на цялата Църква, че всеки вярващ изобразява Христос в себе си, живее с Него и в Него.
Тук може да отбележим, че ако езичниците (елини) слушали тези думи на Христос, те можели донякъде да разберат смисъла им, защото в техните мистерии зърното играело голяма роля като символ на живота.