Господ отначало утешава Марта само с думите: „брат ти ще възкръсне!”, които звучали общо. Не ѝ казва, че сега ще го възкреси Сам. Но след това, когато в думите на Марта прозвучала дълбока мъка („зная, че ще възкръсне…”), Господ обръща мислите ѝ от далечното бъдеще на всеобщото възкресение към настоящето.