Сестрите не молят Христос да дойде при тях в Юдея: те, разбира се, знаят, че тук Христос е в голяма опасност от Своите врагове. С упование в Неговата чудотворна сила, те само почтително Му съобщават за тежката болест на своя брат. Те са сигурни, че Господ може да излекува Лазар дори когато е далеч от него, точно както изцелил слугата на Капернаумския стотник (Мат. 8:8 и сл.).
„за слава Божия“. Господ отбелязва на глас пред Своите ученици и пред вестоносеца от Витания, че тази болест е изпратена на Лазар не за да умре (срв. 1 Иоан. 5:16 и сл.), а за да може чрез нея, т. е. чрез победата над резултата от тази болест – смъртта, да се прослави Бог („за слава Божия“) и то именно в лицето на Своя Син (за да се прослави Син Божи, срв. Иоан 5:21 – 23; 7:18). Но няма основание да се предполага, че думите на Христос са били разбрани в този смисъл от пратеника на сестрите и от самите сестри, когато техният пратеник се върнал при тях: те всички видяли в тия думи само загатване за възможността за излекуването на Лазар, а не възкресяването.