„имам и други овци“. Но с тази саможертва за благото и спасението на овцете не се ограничава делото на Христос като пастир. То се простира и върху едно бъдеще време, когато Той вече няма да е на земята, и отвъд границите, в които пребивава израилското стадо. Христос трябва да приведе и „други“ Свои овце, които скитат далеч от Израилското царство в очакване на момента, когато ще се раздаде призоваващият ги Христов глас. По този начин, в една кошара, т. е. в Църквата, се съединяват и вярващите в Христос израилтяни, и вярващите езичници, които ще бъдат обединени под една Глава – Христос (срв. Иез. 37:22, 24). Господ Сам ще извърши това привеждане на езичниците след Своята смърт (срв. Иоан 12:32; 2:19). Оттук става ясно, че смъртта Му няма да бъде край на Неговата дейност спрямо стадото Му, а само ще послужи за още по-голямото нейно разширяване.