По онова време юдеите заради унизителното си положение били обхванати от мисълта за пратеника, който трябвало да дойде от Бога, за да облекчи страданията им, за онзи Месия, който им бил обещан от пророците. И в душата на слепеца, естествено, е могла да проблясне надеждата: а не е ли неговият изцелител онзи Месия, Когото и той чакал? Та този човек бил извършил нечувано чудо… И ето, Христос откликнал на нуждата на изцеления да узнае истината и довел мисълта му за Себе Си до пълна зрялост. Той пита изцеления: вярва ли в Него като в Месия? Терминът „Син Божи” тук несъмнено е имал не метафизично значение, а теократично: той означавал в настоящия случай „Месия”, тъй като изцеленият в настоящия момент можел да го разбере само в този смисъл. Излекуваният човек охотно откликнал, питайки: „а кой е Той?” Усещайки, че Месия е близко до него, той сякаш казва: „та къде е Той? Искам по-бързо да отида при Него!”