Изцеленият човек се възползва от затруднението на фарисеите и с чувство за хумор посочва своето изцеление, което би трябвало да изясни на фарисеите кой е Христос. Той припомня на учените фарисеи това, което всъщност е било добре известно на всеки израилтянин (“ние знаем”), а именно, че благочестието и изпълнението на Божията воля е условие за чуването на всяка молитва. Изцеленият човек вижда в чудото, извършено от Христос, именно такова чуване на молитвата (срв. Йоан 11:41 и сл.). Той възхвалява Христос за това, че е извършил върху него чудо, за което никой и никога преди това не е чувал, и заключава, че Христос е от Бога.