Слепият незабавно изпълнил указанието на Христос. Към това го подтиквало естественото желание да се възползва от всяко средство за изцеление на своята болест, а от друга страна, до него са могли да достигнат слуховете, че Христос е чудотворен целител (Йоан 5:5 – 9; 7:21). По този начин у слепия вече имало наченки на вяра. Но, получил изцеление, той не отива да потърси Христос, а бърза към вкъщи. В разговорите със своите съседи и други хора, които са го виждали да седи по-рано при портите на храма, той говори за своя благодетел като за почти непознат човек: знае само името на своя Лечител, а къде е Той – това не било известно на излекувания човек.