След всичко казано, когато станало ясно, че юдеите не са Божии чеда по дух, възниква въпросът: чии деца са те? И Христос директно и категорично заявява, че техен духовен баща е дяволът.
„беше открай човекоубиец“, т. е. от времето, откакто съществуват хората. Тук, разбира се, Христос има предвид разказа на книга Битие за грехопадението на прародителите (Бит. 3:1 – 19); но освен това, дяволът и впоследствие е бил убиец на човеците, въздействайки им чрез силите на природата (Лука 10:19) и чрез зли хора (1 Йоан. 3:10,12). И това също Христос е могъл да има предвид тук.
„лъжец и баща на лъжата“. След като от самото начало е прелъстил хората с обещание, че ще станат богове, дяволът и след това непрестанно действа в същата посока; той умножава навсякъде лъжата, като се старае хората да не познават Бога и да не изпълняват Неговата воля (Откр. 12:9; 20:3, 8).
Този стих е обяснен по различен начин от някои съвременни коментатори. Така например Велхаузен в своята брошура “Разширения и промени в четвъртото евангелие” (1907 г., на немски език, 23) поставя на мястото на израза “ваш баща е дяволът” думите “ваш баща е Каин”. Подобно обяснение не се стои в несъгласие с контекста на речта: наистина, евреите, които са искали да убият Христос, са били като Каин, който е убил Авел. Но, първо, Велхаузен може да цитира само две древни свидетелства – Афраат и беседите на Климент – като основа на своя прочит, докато останалата част от древните писмени паметници говори против него, и второ, Велхаузен по необходимост трябва да съкрати 44-и стих, защото думите “В него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето” в никакъв случай вече не могат да бъдат приписани на Каин. И накрая, вместо последните думи “защото той е лъжец и баща на лъжата” Велхаузен поставя следното четене: “защото лъжецът е и негов (на Каин) баща, т.е. дяволът”. По този начин се получава пълна, напълно свободна преработка на текста, която обаче Велхаузен смело нарича възстановяване на първоначалната формулировка.
„Не устоя в истината“. По-правилно е да се преведе: „не стоеше в истината”. Има се предвид във времето, когато хората още са стояли в истината, т. е. познавали са истинския Бог и са се придържали към онова, което Той им е откривал. Тук Христос иска да каже, че за дявола състоянието извън истината е нещо обичайно, непрекъснато продължаващо от самото онова време, откакто хората са го познали.
Т. Цан смята, че тук е по-добре да се чете не ἑστηκεν – минало свършено време от ἵστημι, а ἔστηκεν – минало несвършено време от στήκω – “стоя твърдо”. В такъв случай глаголът στήκω се използва при Йоан както в Откр. 12:4, така и в Йоан 1:26. Прейшен (Handwörterbuch, 1910) не е съгласен с Цан и чете тук οὐχ ἕστηκεν от ἵστημι в смисъл на “не съм твърд в истината” (стр. 537).
„своето говори“, т. е. лъжата е станала като че негова втора природа.