Слушателите разбират, че Христос говори за духовния им баща. Такъв баща би могъл да бъде някой езически бог, комуто те някога са били послушни. Но съвременните на Христос юдеи, според собственото им заявление, не са като своите предци, които са изневерявали на истинския Бог. Техните бащи, т.е. най-близките предци, започвайки от времето на възстановяването на юдейската държава след Вавилонския плен, не са изпадали повече в идолопоклонство. Те имат един Бог, общ Отец на народа. Свято почитат Неговия закон и са далеч от всякаква склонност към политеизъм (срв. Мал. 2:10: „нали всички имаме един и същ Отец? Нали един Бог ни е сътворил”). Христос обаче не признава подобно твърдение за вярно: Божиите чеда биха Го обичали, защото Той е произлязъл от Бога и е дошъл тук, на земята, по Негова воля. Те биха Го обичали като свой брат. А сега гледат на Него като на чуждоплеменник: не разбират „речта Му“ (λαλία), т.е. Неговия говор, езика. Защо? Защото, разбира се, – бихме могли да добавим тук, – те наистина са били чужди на Бога и пратения от Него Христос: Христос и те говорят като че на различни езици.