„каза за Духа“. Тъй като читателите на четвъртото Евангелие са били слабо запознати с обичаите на празника Шатри и с тяхното тайнствено значение, а също и с обещанията на Христос за изпращане свише на Светия Дух, които се срещат само при Йоан, то евангелистът счита сега за нужно да отбележи, че в този случай Христос е говорил за Светия Дух, Когото е трябвало да получат вярващите в Христос и Който, преди прославянето на Христос, не е бил върху вярващите.
„Дух Светий още не бе даден“. В славянския превод това място е в по-голямо съзвучие с повечето древни кодекси: „не убо бе Дух Святый”, т. е. „не беше още Светият Дух“. Това, разбира се, не показва, че Светият Дух не е съществувал тогава. Не, Той винаги е съществувал и самият евангелист казва, че Светият Дух е бил в пророците (Йоан 3:34), в Иисус (Йоан 6:63), в благочестивите хора (Йоан 4:23) и в цялото творение (Йоан 6:63). Тук се има предвид действието на Светия Дух в Църквата, сред вярващите в Христос. Затова такъв Дух се нарича Дух на възкръсналия и прославен Христос (Йоан 20:22, 15:26, 16:7). Наистина това е нов по отношение на формата на проявление Дух, за Който са предсказали пророците (Езек.11:19, 18:31, 36:26), макар че по същество Той винаги, във всички времена е бил същият Божи Дух.