„чудеха се“. Юдеите се учудвали на знанията за закона и изобщо за свещените книги, които Христос проявявал. „Той е посрещал и отговарял на мнениета на равините с най-фини и крайно оригинални препратки към Свещеното Писание. Той прониквал и отвъд написаното – до самия дух” (Гейки).
„когато не се е учил“. Тъй като в тези думи на юдеите се съдържал намек, че образованието получено от Христос не в равинско училище, не може да бъде сигурна гаранция за Неговото православие или правоверие, нито пък за истинността на Христовото учение, то Христос произнася цяла реч в защита на истинността на Своето учение и изобщо за Своето божествено пратеничество.
Словото на Христос се разделя на три части. В първата (стихове 16 – 24) Господ защитава Своето учение като имащо божествен произход. Във втората (стихове 25 – 30) доказва Своя собствен произход от Бога. В третата (стихове 31 – 34) предвъзвестява на противниците Си Своето скорошно заминаване при Отца.