Мисълта, изразена в предходния стих, се повтаря тук в усилена форма (понятието „яде” тук не е обозначено с глагола φαγεῖν, а с по-силната и остра дума τρώγειν).

„е наистина питие“ (ἀληθής) т. е. за разлика от земната храна, която дава само телесен и временен живот, плътта и кръвта Христова дават истински живот – вечен и духовен –  и затова може да бъде наречена истинска храна. 

„е наистина питие“