„не ще умре“. Но в какъв смисъл тук е употребен изразът: да не умира? Обещава ли тук Господ на вкусващите от истинския небесен хляб безсмъртие и по тяло? Не, от стих 40 проличава, че и вярващите в Христос, които следователно вкусват небесния истински хляб, трябва също да умрат: но Христос ще ги възкреси в последния ден. Следователно, тук Христос иска да каже само че вкусването на истинския небесен хляб дава на човека възможност след смъртта да възкръсне за вечен живот. Оттук може да се заключи, че и думите на Христос за странстващите в Синайската пустиня евреи, че са умрели, означава преди всичко, че са умрели духовно, че вкусването на манната само по себе си не им е дало възможност да влязат в толкова тясно общение с Бога, което би продължило и след тяхната смърт: умрели телесно, след смъртта си те не са влезли във вечния живот и не са получили блаженство.