На другата сутрин след разговора с пратениците на Синедриона и с фарисеите, Йоан, вероятно на същото място при река Йордан, като видял приближаващия се към него Иисус, свидетелствал за Него на глас пред всички наобиколили го като за Агнеца, Който взема греха на света. Защо в това време Иисус е отивал към Йоан – е неизвестно. Кръстителт е нарекъл Христос Агнец (ό αμνός) Божи в онзи смисъл, че Сам Бог Го е избрал и приготвил за заколение в жертва за греховете на човеците, подобно на евреите, които при изхода от Египет са готвели агнеци, чиято кръв е трябвало да спаси домовете им от страшния Божи съд (Изх. 12:7). Бог отдавна е избрал Този Агнец (Откр. 13:8; 1 Пет. 1:20) и сега Го дава на хората – на всички хора без изключение.
„Който взима върху Си греха на света“ – по-точно: отнема греха на света със себе си (срв. Йоан 1:29; Рим. 5:12). Кръстителят не посочва времето, когато Този Агнец ще понесе греховете на света. Сегашното време на глагола αίρω означава действие, което не е ограничено от определено време: Христос „всеки ден взема върху Себе Си нашите грехове, едните чрез кръщение, другите чрез покаяние” (блаж. Теофилакт).
Това може да се преведе и като: “унищожава, потиска”, както е в 1 Цар. 25:28 според превода на Седемдесетте (Feine, P. Theologie d. N. Testam. 1910, p. 683).