„И от Неговата пълнота всички ние приехме“. Тук евангелистът продължава своето слово за Христос. Сега обаче той не се позовава само на това, което са съзерцавали единствено апостолите (срв. стих 14), а говори за това, че всички вярващи в Христос са приели от пълнотата, т. е. от извънредното изобилие духовни блага, които е могъл да дарува Христос, като пълен с благодат и истина. Какво собствено са приели апостолите и другите вярващи – евангелистът не казва, бързайки по-скоро да посочи най-висшия от даровете – благодатта (χάριν αντί χάριτος). Някои (например проф. Муретов) заменят израза „благодат въз благодат” с израза „благодат за благодат”, предполагайки, че евангелистът тук има предвид, че Христос за нашата благодат, т. е. любовта на хората, отговаря от Своя страна с благодат или любов, (с. 670 Дух. Чтения 1903 г.). Но с такъв превод не можем да се съгласим, защото любовта на вярващите към Христос едва ли може да се поставя на еднаква висота с любовта на Христос към вярващите (ср. Рим. 4:4; 11:6). Освен това, думата „благодат” не се употребява в Новия Завет за обозначение на отношението на вярващия към Христос. По-правилно е да виждаме тук указание за замяната на едни дарове на благодатта с други, все по-висши и по-висши (αντί тук значи: “вместо”). Христос при самото призоваване на учениците им е обещал, че ще се удостоят да видят от Него по-големи неща от онова, което току-що са видяли (Йоан 1:50). Скоро след това започнало да се изпълнява това обещание (Йоан 2:11) и, накрая, вярващите са получили от Христос най-висшия дар на благодатта – Светия Дух.