„Йоан свидетелствуваше за Него…“ Евангелистът прекъсва спомените си за проявите на славата на въплътения Логос, като дава свидетелството на Кръстителя за Христос. Твърде вероятно е сред онези, за които е предназначил своето Евангелие, да е имало мнозина, които твърде са почитали Кръстителя и за които неговото свидетелство за Христос е имало голямо значение. Евангелистът като че все още чува силния глас на Кръстителя (глаголът κέκραγεν има тук значение на сегашно време), защото той е бил, – иска да каже евангелистът, – напълно убеден в Божественото величие на Христос.
„Йоан свидетелствуваше за Него…“
„Тоя беше, за Когото..“ С думата „тоя” Кръстителят насочвал учениците си към приближилия се към тях Иисус Христос (срв. стих 27) и Го отъждествявал с лицето, за което по-рано им казвал думите, които сега повтаря тук: „Идещият след мене и т. н.“
„Тоя беше, за Когото..“
„Идещият след мене ме изпревари“. С тези думи Кръстителт иска да каже, че Христос отначало е вървял след него, а след това и сега е пред него, така да се каже, вече е изпреварил Кръстителя. На какво се основава представата на Кръстителя за Иисус в този момент – не е ясно: за какъвто и да било успех на Иисус по това време не може да става и дума (срв. Йоан 3:26-36). Но Кръстителят признава това преварване от Иисус за напълно естествено предвид това, че Онзи е бил преди него. Последните думи явно имат значение като определение на вечността на Христос. Кръстителят, несъмнено в състояние на пророческо изстъпление, възвестява на своите ученици великата тайна на предсъществуванието на Христос. Христос е бил, т. е. съществувал е по-рано от Кръстителя, макар че се е родил по-късно от него. Той е съществувал, следователно, в друг свят (срв. Йоан 8:58). Тази мисъл за вечното битие на Христос е изразена в гръцкия текст и с употребата на положителната степен πρώτος μου вместо сравнителна πρότερός μου, която тук би било естествено да се очаква.