И тъй, като опровергал фарисеите и с общи доказателства, и със свидетелство на Свещеното Писание, Той прибавя още: „не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“. Тези думи Спасителят казал за осмиване на фарисеите, също така, както е казано: „ето Адам стана като един от Нас“; и на друго място: „ако бих огладнял, не бих казал на тебе“. А че на земята нямало нито един праведен, за това ясно свидетелства апостол Павел, като казва: „Всички съгрешиха и са лишени от славата Божия.“

От друга страна, Христовите думи служили за утеха и на призованите. Той като че ли така говорил: Аз не само че не се гнуся от грешниците, но за тях съм и дошъл.

А за да не ги направи нехайни, казвайки: „Не съм дошъл да призова праведници, а грешници“, не се спрял на тези думи, но прибавил: „към покаяние“ – т.е., Аз съм дошъл не затова грешниците да останат грешници, но да се променят, да станат по-добри.

Беседи върху Евангелието от Матей, 30