Редно е сега да разгледаме втората заповед, която по ред и по сила следва първата.

Законът е като земеделец и хранител на скритите в нас способности. И понеже ни е заповядано да обичаме ближния като себе си, нека се запитаме дали от Бога имаме сила да изпълним тази заповед.

Кой не знае, че човекът е същество кротко и общително, а не саможив или див? Нищо не е така присъщо на нашата природа, както общуването помежду ни, взаимопомощта и любовта към същия вид. И така, понеже Господ предварително ни е дарил със семената на тези добродетели, Той последователно търси и плодовете им, казвайки: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго.“

И за да подбуди душите ни към тази заповед, Той не поиска като доказателство от Своите ученици чудеса и свръхестествени сили (макар че чрез Светия Дух е дарил и такива дарби), но какво казва? „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.“

След това добавя: „Доколкото сте сторили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го сторили.“

Следователно, чрез първата заповед е възможно да се изпълни и втората; и чрез втората отново да се върнем към първата. Който обича Господа, обича и ближния си. Защото Господ казва: „Който Ме обича, ще пази Моите заповеди.“ И казва: „Тази е Моята заповед, да се обичате един другиго, както Аз ви възлюбих.“

Обичайки ближния, човек също изпълнява любовта към Бога, Който приема тази благодат като насочена към Себе Си.

Разширени правила, въпроси и отговори