Ако цар покани някого на гощавка и каже на присъстващите хора от свитата си: “Отблагодарете се щедро на този човек заради мене. Когато бях беден, той ме нахрани и подслони, в трудно време ми стори много добрини.” – как няма всеки да даде цялото си състояние за този, на когото е благодарен царят, как няма да го зачете, как няма да се постарае да се сближи и сприятели с него?

Видяхте ли каква е силата на словото? Ако за цар, който е човек, тази постъпка има толкова голяма стойност, представи си как Христос в съдния ден призовава душите в присъствието на ангелите и на всяка друга небесна сила и казва: “Този Ме прие гостоприемно, когато бях на земята; този Ми стори хиляди добрини; този Ме приюти, когато бях странник.”

Девет слова за покаянието