След като Бог дарувал веднъж душата, тя пребъдва винаги еднаква, а тялото расте всекидневно. Като желаел именно това да покаже, т.е. безсмъртието на душата и тленността на тялото, Спасителят по-нататък прибавил: „Кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?“. Като замълчал за душата, понеже тя не расте, Той споменал само за тялото, като показва с това, че и тялото расте не чрез храната, но по Божий промисъл.