Не, казва Той, не желайте да станете известни по същия начин, както лицемерите. Очевидно е, че лицемерите нямат в сърцето си това, което показват пред очите на хората. Защото лицемерите се преструват, сякаш изпълняват ролята на други персонажи, точно както в театралните пиеси. Например, този, който играе ролята на Агамемнон в трагедия или на друг герой, и не е самият този човек, а го представя, се нарича лицемер (hypokrites на гръц. ез. със значението на “актьор”). По същия начин, в Църквата или във всяка област на човешкия живот, всеки, който иска да изглежда такъв, какъвто не е, е лицемер. Защото той се преструва, но не се разкрива като праведен човек; защото поставя целия плод на своето действие в похвалата на хората, която дори преструващите се могат да получат, докато заблуждават тези, на които им изглеждат добри, и биват хвалени от тях.

Но такива не получават награда от Бога, който изпитва сърцето, освен ако това не е наказанието за тяхната измама. От хората, казва Той, те вече са получили своята награда и затова с най-голяма правота ще им се каже: „Махнете се от мен, вие, които вършите измама; носихте Моето име, но не вършихте Моите дела.“ Следователно тези, които вършат милостинята си само за да имат слава от хората, вече са получили своята награда. Обърнете внимание, – не ако получат слава от хората, а ако вършат милостиня именно с цел да получат тази слава, както бе обсъдено по-горе. Защото похвалата от хората не бива да бъде търсена от онзи, който постъпва праведно, но е редно да следва този, който постъпва праведно, така че да получат полза тези, които могат да подражават на това, което хвалят.