Но когато Той ни призовава към това чрез Единородния Син, Той ни призовава да бъдем като Него. Защото, както е казано в следващите стихове, Той прави слънцето Си да изгрява над злите и над добрите, и изпраща дъжд над праведните и неправедните.

Може да разберете Неговото слънце не като това, което е видимо за телесните очи, а като онази мъдрост, за която е казано: „Тя е сиянието на вечната светлина“; или както е казано: „Слънцето на правдата изгря над мен“; и отново: „А за тези, които се боят от името на Господа, ще изгрее Слънцето на правдата.“ По същия начин можете да разберете дъжда като напояването с учението на истината, защото Христос се е явил както на добрите, така и на злите, и е проповядван на добрите и злите.

Или може би предпочитате да разберете слънцето като онова, което е дадено за телесните очи не само на хората, но и на животните; и дъжда, който носи плодове, дадени за освежаване на тялото, което, според мен, е по-вероятното тълкувание.

Понеже духовното слънце не изгрява освен за добрите и светиите; защото именно това оплакват нечестивите в книгата, наречена „Премъдрост Соломонова“: „И слънцето не изгря над нас.“ А духовният дъжд не напоява никого освен добрите; защото нечестивите са представени чрез лозето, за което е казано: „Ще заповядам на облаците си да не валят дъжд върху него.“

Но независимо дали разбирате едното или другото, това става чрез великата Божия доброта, която сме призовани да подражаваме, ако желаем да бъдем деца на Бога.