Този, Когото целият свят не можеше да побере и не беше достоен да приеме, Само Тя единствена прие в Своята утроба, сякаш в тясна обител. Йосиф видя, че Тя остана Дева и след раждането. Видя тайната на звездата, как тя стоеше над главата на Младенеца и сочеше към Него на идващите влъхви. Стоейки, тя свидетелстваше, защото не можеше да говори. Накрая, той видя поклонението на влъхвите, които донесоха своите божествени дарове. Чу техните разкази, как вървели от Изток до Йерусалим, водени от звездата, която не се поколеба да послужи на хората, за да им яви Божията слава.

Следователно, несравнимото раждане на Иисус, надминаващо всяко човешко раждане, показваше Божествеността на Новородения и доказваше на Йосиф достойнството на Мария, Родителката. Затова евангелистът казва: “И не я позна, докато не роди Сина Си, първородния”. Така че Йосиф разбра, Коя беше Тя, едва след Нейното раждане.

PG 56:635.