Евангелистът като че ли тук говори: ако ти не вярваш на мене и подозираш моето свидетелство, повярвай тогава на мъжа. „А Иосиф, казва той, мъж ѝ, понеже беше праведен.“ Тук той нарича праведен този, който има всички добродетели. … И тъй, Иосиф, който бил праведен, т.е. добър и кротък, поискал тайно да я напусне.

Макар заподозряната и да заслужавала не само да бъде опозорена, но и според закона даже да бъде наказана, все пак Иосиф я избавил не само от многото, но и от малкото, т.е. от позора – не само не искал да я накаже, но и да я позори. Не виждаш ли в него мъдър мъж, свободен от най-мъчителната страст? Сами вие знаете какво нещо е ревността. Заради това този, който напълно познавал тази страст, казал: „защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади“ (Притч. 6:34) и още: „ревността е люта като преизподня.“ (Песн. 8:6). А тук имало вече не просто подозрение: Мария изобличили ясните признаци на бременността; и все пак Иосиф бил толкова чужд на страстта, че не пожелал да причини на Девицата даже и най-малкото огорчение. Тъй като да я остави при себе си, било противно на закона, а да разкрие делото ѝ да я предаде на съд, означавало да я предаде на смърт, той не направил нито едното, нито другото, но застанал по-високо от закона.

Беседи върху Евангелието от Матей