„казаха с дръзновение“. Мисълта на Павел, че Евангелието може да се проповядва на езичниците независимо от юдейството, все още събуждала голямо недоумение сред йерусалимските и антиохийски вярващи. (Деян. 11:2 – 3, 15 и др.). Подобно щяло да бъде навярно недоумението и сред всички юдеи в диаспора. Въпреки това апостолите Павел и Варнава са имали смелостта да го кажат и приложат на дело, имайки предвид опита на апостол Петър (Деян. 10), опита на антиохийските проповедници (Деян. 11:20) и волята на Светия Дух (Деян. 13:1-4), както и обстоятелството, че юдеите, на които и тук най-напред е била възвестена проповедта за Христос, са се оказали непокорни и с това сякаш са оправдали насочването на апостолската проповед към езичниците.
„първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие“, т.е. учението за Спасителя Христос. Според Божественото определение за Месията Той трябвало да бъде изпратен първо при изгубените овце от дома на Израил, а след това при всички останали народи.
„намирате сами себе си недостойни за вечен живот“. Даряването на вечен живот на цялото човечество е главната цел на идването на Месията, а условието е вярата в Него.
„ето, обръщаме се към езичниците“ Свети Йоан Златоуст пише: „Тези думи са казани с голяма кротост. Той не казал: ние ви напускаме, за да покаже, че може пак да се върне тук, и че неговото оттегляне е не защото са ги оскърбили, а защото „така ни е заповядано“. Езичниците трябва да чуят Словото Божие, но не заради нас, а заради вас те ще го чуят преди вас“.