„до презвитерите“. Това е първото споменаване на презвитери в апостолската история. Както се вижда от по-нататъшните споменавания (Деян. 15:2, 4, 6, 22, 23, 20 и др.) и от апостолските послания (Тит 1:4; 1 Тим. 5:17, 19и др.), презвитерите са били ръководители на отделните християнски общности, пастири и учители и извършители на тайнствата (срв. Деян. 20:17, 28; Еф. 4:11; 1 Петр. 5:1; Яков 5:14-15).
Те са били посвещавани в служение чрез възлагане на ръце от апостолите (Деян. 14:23) или епископите (1 Тим. 5:22). В онези градове, където християнските общества са били по-многобройни, например Йерусалим, Ефес и т.н., е имало по няколко презвитери (Деян. 15:1, 4 и т.н.; Деян. 20:17).
За първоначалното учредяване на тази свещена степен няма такова специално свидетелство, както например за учредяването на дяконите (Деян. 6 и др.). Едно е ясно, че обичаят да се ръкополагат презвитери в новоучредените християнски общности се е установил много рано (Деян. 14:27), очевидно предизвикан от спешната нужда всяка общност да има освен епископ още и авторитетен и упълномощен от апостолската власт ръководител, предстоятел, пастир и учител, извършител на тайнствата.
Именно на презвитерите като най-близки представители на отделните общини е предадена помощта на антиохийци.